баща
[bɐˈʃta]
баща значение:
1. (пряко) Мъж по отношение на децата си.
2. (преносно) Основоположник, създател на нещо значимо (теория, направление, град и др.).
3. (религия) Почетно или официално обръщение към свещенослужител или название на Бог (Небесния отец).
- Ударение
- баща́
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-ща
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бащи
Примери за използване на баща
(пряко)
- Баща му работи в чужбина.
- Грижовен баща.
(преносно)
- Херодот е наричан бащата на историята.
(религия)
- В името на Отца и Сина.
- Светият отец.
Антоними на баща
Как се пише баща
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бать
Произлиза от старинната коренна морфема 'бат-' (сравни с 'батко', 'бате'), към която е добавена суфиксиална наставка '-jа', довела до фонетична промяна (йотация) на т > щ. Сродна с форми в други славянски езици, където коренът се запазва като обръщение към по-възрастен или уважаван мъж.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен баща
- самотен баща
- приемен баща
Фразеологизми:
- от баща на син
- беден като църковна мишка (няма директен идиом с баща, освен в диалекти, по-скоро 'бащиния')