Енциклопения на българския език

отец

[o'tɛt͡s]

отец значение:

1. (религия) Титла и обръщение към православен или католически свещеник/монах.
2. (религия) Първото лице на Светата Троица (Бог Отец).
3. (архаично/поетично) Роден баща.
Ударение
отѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-тец
Род
мъжки
Мн. число
отци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отец

(религия)
  • Отец Иван отслужи светата литургия.
  • Попитах отеца за съвет.
(религия)
  • В името на Отца и Сина и Светия Дух.
(архаично/поетично)
  • Почитай отца си и майка си.

Как се пише отец

Грешни изписвания: отес

Думата завършва на 'ц'. При членуване в кратка форма може да се срещне архаичната форма отца (вместо отеца), но в съвременния език основната форма се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отьць
Умалителна форма на 'отъ' (баща) с наставка -ьць. Идва от праславянското *otьcь.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Светият отец (Папата)
  • духовен отец
  • отци основатели

Популярни търсения и запитвания за отец

отец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник