Енциклопения на българския език

бастун

[bɐˈstun]

бастун значение:

1. (бита) Тояжка със завит горен край или дръжка, която служи за подпомагане при ходене.
2. (жаргон) Несръчен, непохватен човек (често използвано за футболисти) или общо обидно нарицателно за глупак.
Ударение
басту̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бас-тун
Род
мъжки
Мн. число
бастуни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бастун

(бита)
  • Дядото се подпираше на своя дървен бастун.
  • Закачи шапката си на дръжката на бастуна.
(жаргон)
  • Този футболист е пълен бастун, не може да спре топката.
  • Гледай го какъв е бастун, не знае откъде да мине.

Как се пише бастун

Грешни изписвания: бастон, бъстун
Правилната форма в съвременния книжовен език е 'бастун'. Формата 'бастон' се счита за остаряла или диалектна.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:bastone
През гръцки 'bastuni' или румънски 'bastun' от италиански 'bastone'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бял бастун

Популярни търсения и запитвания за бастун