Енциклопения на българския език

тояга

[toˈjaɡɐ]

тояга значение:

1. (бита) Дебела и здрава, обикновено дървена пръчка, използвана за подпиране при ходене, за водене на добитък или като оръжие за бой.
2. (преносно) Бой, насилие или сурово отношение като наказателно средство.
Ударение
тоя̀га
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-я-га
Род
женски
Мн. число
тояги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тояга

(бита)
  • Овчарят се подпираше на дългата си дрянова тояга.
  • Кучетата се разбягаха, щом видяха тоягата в ръката му.
(преносно)
  • С добра дума се постига повече, отколкото с тояга.

Синоними на тояга

Как се пише тояга

Грешни изписвания: туяга

Думата се пише с о в първата сричка и я във втората.

Етимология

Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:*tojaga
Общославянска дума. Среща се в повечето славянски езици със същото значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дрянова тояга
  • овчарска тояга
  • играе тоягата
Фразеологизми:
  • на всеки километър — тояга
  • методът на моркова и тоягата
  • хвърлям тоягата

Популярни търсения и запитвания за тояга

тояга : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник