Енциклопения на българския език

бастон

[bɐˈstɔn]

бастон значение:

1. (пряко) Пръчка с извита дръжка, която служи за опора при ходене (разговорна форма на 'бастун').
2. (преносно) Обидно нарицателно за глупав, непохватен или неприятен човек.
Ударение
басто̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-стон
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
бастони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бастон

(пряко)
  • Старецът леко почукваше с бастона си по паважа.
(преносно)
  • Гледай го тоя бастон, пак е паркирал накриво.

Как се пише бастон

Правилното изписване е бастун.
Грешни изписвания: бастон, бъстон, бастун
Думата е дублетна или разговорна форма; книжовната норма налага изписването бастун.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:bâton
Заета от френската дума 'bâton' (пръчка, жезъл), вероятно през италиански 'bastone' или немски. В съвременния книжовен български език утвърдената форма е 'бастун', докато 'бастон' се среща като остаряла, диалектна или разговорна форма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дървен бастон
  • размахвам бастон
Фразеологизми:
  • глътнал бастон

Популярни търсения и запитвания за бастон

бастон : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник