Енциклопения на българския език

бас

[bas]

бас значение:

1. (музика) Най-ниският мъжки певчески глас; певец с такъв глас. Също така, музикален инструмент от най-ниския регистър (напр. контрабас, бас китара).
2. (разговорно) Облог, спор, при който се залага нещо за доказване на правота.
Ударение
ба̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бас
Род
мъжки
Мн. число
басове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бас

(музика)
  • Той пееше плътен бас в хора.
  • Китаристът си купи нов бас.
(разговорно)
  • Хванахме се на бас кой ще стигне пръв.
  • Губя баса и трябва да черпя.

Антоними на бас

Как се пише бас

Думата се пише с с в края. При проверка (членуване) - 'басът'.

Етимология

Произход:Различен (Италиански / Турски)
Оригинална дума:basso / bahis
Омоним с два различни корена. 1. Музикалният термин идва от италианското 'basso' (нисък), произлизащо от къснолатинското 'bassus'. 2. В значението на 'облог' думата е заемка от турската дума 'bahis' (облог, спор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбок бас
  • бас китара
Фразеологизми:
  • хващам се на бас
бас : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник