Енциклопения на българския език

залог

[zɐˈɫɔk]

залог значение:

1. (финанси / право) Ценна вещ, пари или имущество, което се предоставя като гаранция за изпълнение на задължение (връщане на заем и др.).
2. (хазарт) Сума пари, която участник в хазартна игра рискува с надежда за печалба.
3. (граматика) Граматическа категория на глагола, която изразява отношението между глаголното лице (подлога) и глаголното действие (деятелен и страдателен залог).
Ударение
зало'г
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-лог
Род
мъжки
Мн. число
залози
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на залог

(финанси / право)
  • Оставих златния си пръстен в залог, за да взема пари назаем.
  • Банката прие имота като залог за кредита.
(хазарт)
  • Залозите за мача достигнаха рекордни суми.
  • Той направи голям залог на рулетката.
(граматика)
  • В изречението 'Книгата беше прочетена' глаголът е в страдателен залог.
  • Българският език има два основни залога.

Как се пише залог

Грешни изписвания: залок, зълог, залуг
Думата завършва на звучна съгласна г, която при изговор се обеззвучава в 'к', но се пише 'г' (проверка: формата за мн.ч. залози).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:залогъ
От глагола 'залагам' (слагам, поставям). Коренът е общославянски *logъ (лежа, слагам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • деятелен залог
  • страдателен залог
  • вдигам залога
  • спортен залог
Фразеологизми:
  • слагам главата си в залог
  • в залог съм на нещо