Енциклопения на българския език

контрабас

[kontrɐˈbas]

контрабас значение:

1. (музика) Най-големият и най-ниско звучащ струнен лъков музикален инструмент от семейството на цигулката.
Ударение
контраба̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
конт-ра-бас
Род
мъжки
Мн. число
контрабаси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контрабас

(музика)
  • В джаз съставите контрабасът често се свири с пръсти, вместо с лък.
  • Оркестърът имаше нужда от още един контрабас за плътност на звука.

Как се пише контрабас

Грешни изписвания: кунтрабас, контръбас, контрабъс
Пише се слято. Съставна дума от 'контра' и 'бас'.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:contrabbasso
От италианското contra (противо-, ниско) + basso (нисък). Означава инструмент, който свири с октава по-ниско от баса (виолончелото).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свиря на контрабас
  • струни за контрабас