тенор
[tɛˈnɔr]
тенор значение:
1. (Музика) Най-високият мъжки певчески глас.
2. (Музика) Певец, притежаващ такъв глас.
3. (Музика) Музикален инструмент (обикновено духов) със среден по височина регистър (напр. тенор саксофон).
- Ударение
- тено̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-нор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тенори
Примери за използване на тенор
(Музика)
- Партията е написана за лиричен тенор.
- Гласът му се промени от баритон в тенор.
(Музика)
- Лучано Павароти е един от най-известните тенори на XX век.
- Хорът търси още двама тенори за предстоящия концерт.
(Музика)
- Той свири на тенор в духовия оркестър.
Как се пише тенор
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:tenore
Заемка от италиански 'tenore', което идва от латинското 'tenere' (държа), тъй като в средновековната полифония този глас е 'държал' основната мелодия (cantus firmus).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лиричен тенор
- драматичен тенор
- свиря на тенор