Енциклопения на българския език

оскъден

[o.'skɤ.dɛn]

оскъден значение:

1. (пряко) Който е в много малко, недостатъчно количество; ограничен.
2. (преносно) Който е лишен от съдържание, дълбочина или разнообразие.
Ударение
оскъ̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ос-къ-ден
Род
мъжки
Мн. число
оскъдни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оскъден

(пряко)
  • Реколтата тази година беше изключително оскъдна.
  • Разполагаме с оскъдни ресурси за завършване на проекта.
(преносно)
  • Докладът съдържаше само оскъдна информация за инцидента.
  • Той имаше оскъден речников запас.

Антоними на оскъден

Как се пише оскъден

Грешни изписвания: оскаден, ускъден

Коренната гласна е ъ, а не а. Проверката може да се направи със сродни думи, където гласната е под ударение или чрез етимологична справка (старобълг. ѫ преминава в ъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оскѫдьнъ
Произлиза от старобългарската дума „оскѫдьнъ“, сродна със старобългарското „скѫдъ“ (беден, нуждаещ се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оскъдно облекло
  • оскъдна храна
  • оскъдни средства
  • оскъдна светлина