Енциклопения на българския език

апокрифен

[ɐpoˈkrifɛn]

апокрифен значение:

1. (литература/религия) Който се отнася до апокрифите (неканоничните религиозни текстове); таен, скрит от официалната църква.
2. (преносно) Който е със съмнителна достоверност; непотвърден, легендарен или разпространяван тайно (забранена литература).
Ударение
апокрѝфен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
а-по-кри-фен
Род
мъжки
Мн. число
апокрифни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апокрифен

(литература/религия)
  • Откритият ръкопис съдържа апокрифен текст за детството на Исус.
  • Апокрифната литература е била много популярна сред богомилите.
(преносно)
  • Това е апокрифна история, която се разказваше шепнешком по време на режима.
  • Данните са от апокрифен източник и не могат да бъдат проверени.

Как се пише апокрифен

Грешни изписвания: апокривен, апукрифен, апокрйфен
Пише се с ф (апокрифен), тъй като коренът е 'криф' (от гръцкото krypto/kryphos). Проверката може да се направи с думата 'апокриф'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀπόκρυφος (apokryphos)
От старогръцки, означаващо 'скрит', 'таен'. Първоначално се е отнасяло за книги с тайно знание, а по-късно за християнски текстове, които не са включени в канона на Библията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • апокрифна книжнина
  • апокрифен ръкопис
  • апокрифно издание