Енциклопения на българския език

легендарен

[lɛɡɛnˈdarɛn]
Ударение
легенда'рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ле-ген-да-рен
Род
мъжки
Мн. число
легендарни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише легендарен

Пише се с две е в корена (легенд-). Наставката е -арен, а не '-арин'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:legendarius
Произлиза от латинската дума 'legenda' (това, което трябва да се чете) чрез френски или немски. Свързано е с разказите за житията на светците.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • легендарен герой
  • легендарен успех
  • легендарна личност