недостоверен
[nɛdostɔˈvɛrɛn]
недостоверен значение:
1. (общо) Който не отговаря на истината; който не е подкрепен с факти или доказателства и не заслужава доверие.
2. (право / администрация) За документ или подпис: който не е автентичен, подправен е или е с изтекла валидност.
- Ударение
- недостовѐрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-до-сто-ве-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- недостоверни
Примери за използване на недостоверен
(общо)
- Информацията се оказа недостоверна и подведе разследващите.
- Използването на недостоверни източници е недопустимо в научен труд.
(право / администрация)
- Нотариусът обяви подписа за недостоверен.
Синоними на недостоверен
Антоними на недостоверен
Как се пише недостоверен
Частицата не се пише слято с прилагателните имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Старобългарски / Български
Оригинална дума:вяра / верен
Образувано чрез отрицателната частица 'не-', корена 'дост-' (от 'достоен') и 'верен' (от старобългарски 'вѣра'). Думата е антоним на 'достоверен' – такъв, който е достоен за вяра/доверие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- недостоверен източник
- недостоверна информация
- недостоверни данни
- недостоверен подпис