Енциклопения на българския език

отлъча

[otˈɫɤt͡ʃɐ]

отлъча значение:

1. (пряко) Отделям някого или нещо от общата група, стадо или съвкупност.
2. (църковно/юридическо) Изключвам официално някого от църковна общност или организация като наказание.
Ударение
отлъ̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-лъ-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
отлъча се
Видова двойка
отлъчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отлъча

(пряко)
  • Овчарят успя да отлъча болната овца от стадото.
(църковно/юридическо)
  • Църквата заплаши да го отлъчи заради еретичните му възгледи.

Антоними на отлъча

Как се пише отлъча

Грешни изписвания: отлача, утлъча
Коренът се пише с ъ (проверка: лъч, въпреки че етимологията е различна, звукът е 'ъ').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + лѫчити
От старобългарския глагол 'лѫчити' (разделям, отделям). Сродна със сръбското 'лучити' и руското 'отлучить'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отлъча от църквата
  • отлъча от стадото

Популярни търсения и запитвания за отлъча

отлъча : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник