Енциклопения на българския език

акт

[akt]

акт значение:

1. (общо) Отделно действие, постъпка, проява на дейност.
2. (право / администрация) Официален документ с юридическа сила, който удостоверява събитие или установява правоотношение.
3. (театър) Завършена част от драматично произведение или театрално представление.
4. (изкуство) Изображение на голо човешко тяло в живописта, скулптурата или фотографията.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
акт
Род
мъжки
Мн. число
актове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на акт

(общо)
  • Това беше акт на милосърдие към бедстващите.
  • Терористичният акт разтърси цялото общество.
(право / администрация)
  • Подписаха нотариален акт за покупко-продажба на имота.
  • Полицаят му състави акт за превишена скорост.
(театър)
  • Драмата е в пет акта.
  • След края на първия акт публиката излезе в антракт.
(изкуство)
  • Художникът е известен със своите изящни актове.
  • В галерията е изложена изложба на актова фотография.

Антоними на акт

Как се пише акт

Думата се пише с 'т' накрая. При членуване се получава 'актът' или 'акта'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:actus
От латинското 'actus' (действие, движение), причастие на глагола 'agere' (действам, правя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нотариален акт
  • акт за раждане
  • административен акт
  • полов акт
  • акт на добра воля