Енциклопения на българския език

деяние

[dɛˈjanijɛ]

деяние значение:

1. (книжовно) Постъпка, извършено действие (обикновено значимо).
2. (право) Волеви акт на човешко поведение (действие или бездействие), който има правно значение и води до определени последици (често в наказателното право).
3. (религия) Дела или разкази за делата на светци и апостоли.
Ударение
дея̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-я-ни-е
Род
среден
Мн. число
деяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деяние

(книжовно)
  • Това е едно благородно деяние, достойно за уважение.
(право)
  • Съдът квалифицира деянието като престъпление по непредпазливост.
  • Общественоопасно деяние.
(религия)
  • Деянията на светите апостоли.

Антоними на деяние

Как се пише деяние

Грешни изписвания: деияние, дечние, деянйе
Пише се с я след 'е'. Думата следва модела на отглаголни съществителни от стари глаголи на -я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣяниѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'дѣяти' (върша, правя). Коренът е общославянски и е свързан с 'дейност', 'дело'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • общественоопасно деяние
  • престъпно деяние
  • виновно деяние