протокол
[protoˈkɔl]
протокол значение:
1. (администрация) Официален писмен документ, в който се описват ходът и решенията на събрание, заседание или разпит.
2. (дипломация) Совкупност от общоприети правила и норми за поведение при официални и дипломатически срещи.
3. (информатика) Комплект от правила и стандарти, регулиращи обмена на данни между компютърни системи.
- Ударение
- протоко̀л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-то-кол
- Род
- мъжки
- Мн. число
- протоколи
Примери за използване на протокол
(администрация)
- Секретарят водеше подробен протокол на заседанието.
- След катастрофата полицаите съставиха констативен протокол.
(дипломация)
- Според държавния протокол президентът трябва да влезе последен.
- Нарушаването на протокола се счита за гаф в дипломацията.
(информатика)
- HTTP е основният протокол за пренос на данни в интернет.
- Настройката на мрежовия протокол отне няколко минути.
Синоними на протокол
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:protokollon
От *protos* (първи) + *kolla* (лепило). Първоначално е означавало първият лист, залепен към свитък папирус, съдържащ опис на съдържанието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- подписвам протокол
- констативен протокол
- дипломатически протокол
- комуникационен протокол