Енциклопения на българския език

документ

[dokuˈmɛnt]

документ значение:

1. (администрация) Официален писмен акт, издаден от учреждение или лице, който удостоверява факти или права.
2. (информатика) Файл, създаден с компютърна програма, съдържащ текст, изображения или данни.
3. (история) Писмено свидетелство за историческо събитие или епоха.
Ударение
докумѐнт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ку-мент
Род
мъжки
Мн. число
документи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на документ

(администрация)
  • Трябва да представите документ за самоличност.
  • Подписването на документа стана в присъствието на нотариус.
(информатика)
  • Запазих документа във формат PDF.
  • Текстовият документ е готов за печат.
(история)
  • Този ръкопис е ценен исторически документ от Средновековието.

Как се пише документ

Грешни изписвания: докомент, дукумент
Думата се пише с у във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:documentum
От латински documentum – 'поука', 'пример', 'доказателство', произлизащо от docere (уча, обучавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • документ за самоличност
  • официален документ
  • пътен документ
  • Word документ