Енциклопения на българския език

постановление

[postanovˈlɛniɛ]

постановление значение:

1. (право / администрация) Висш нормативен акт с подзаконов характер, издаван от колективен държавен орган на изпълнителната власт (напр. Министерски съвет) или от висша съдебна инстанция.
2. (театър / изкуство (остаряло)) Начин на представяне или поставяне на сценично произведение; инсценировка.
Ударение
постановлѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ста-нов-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
постановления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постановление

(право / администрация)
  • Министерският съвет прие ново постановление за размера на минималната работна заплата.
  • Постановлението влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник.
(театър / изкуство (остаряло))
  • Постановлението на пиесата предизвика бурни дискусии сред критиците.

Как се пише постановление

Думата се пише с о във втората сричка (постановление), тъй като произлиза от корена станов- (ставам, стана). Окончанието е -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:постановление
Заемка от руски език (постановление), образувана от глагола 'постановить' (постановявам). Коренът е с праславянски произход *po-stanoviti (поставям, установявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правителствено постановление
  • постановление на прокурора
  • издавам постановление
  • отменям постановление