Енциклопения на българския език

злоупотреба

[zloupoˈtrɛbɐ]

злоупотреба значение:

1. (право/администрация) Незаконосъобразно или неморално използване на власт, служебно положение, права или доверие за лична облага или във вреда на другиго.
2. (медицина/общество) Прекомерна употреба на нещо (алкохол, наркотици, лекарства), водеща до вредни последици.
Ударение
злоупотрѐба
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-у-по-тре-ба
Род
женски
Мн. число
злоупотреби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злоупотреба

(право/администрация)
  • Разкрита е мащабна злоупотреба с европейски фондове.
  • Той беше уволнен заради злоупотреба със служебно положение.
(медицина/общество)
  • Системната злоупотреба с алкохол уврежда черния дроб.

Антоними на злоупотреба

Как се пише злоупотреба

Слято писане като една сложна дума. Свързващата гласна е о, следвана от гласната у на втората съставка.

Етимология

Произход:Български (калка)
Оригинална дума:зло + употреба
Сложна дума, образувана от съединяването на 'зло' и 'употреба'. Вероятно калка (буквален превод) на немската дума 'Missbrauch' или руската 'злоупотребление'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • злоупотреба с власт
  • злоупотреба с доверие
  • финансова злоупотреба
  • сексуална злоупотреба
злоупотреба : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник