бог
[bɔk]
бог значение:
1. (религия (монотеизъм)) Върховното същество, създател и управител на вселената в монотеистичните религии (пише се с главна буква).
2. (религия (политеизъм)) Свръхестествено безсмъртно същество, управляващо част от света или природните сили в политеистичните вярвания.
3. (преносно) Личност, която е обект на прекомерно обожание; ненадминат майстор в дадена област.
- Ударение
- бо̀г
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бог
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богове
Примери за използване на бог
(религия (монотеизъм))
- Вярващите отправят молитвите си към Бог.
- Нека Бог да те благослови.
(религия (политеизъм))
- Зевс е върховният бог в древногръцката митология.
- Древните славяни са почитали бог Перун.
(преносно)
- За феновете си той е просто бог на китарата.
- Държи се така, сякаш е някакъв бог.
Как се пише бог
Правилното изписване е бог / Бог.
Грешни изписвания: бок
Пише се с главна буква (Бог), когато се визира единият Бог в монотеистичните религии или като съществително собствено. Пише се с малка буква (бог), когато е нарицателно за политеистични божества или в преносен смисъл. Накрая се пише 'г', въпреки че се изговаря 'к' (проверка: формата за мн.ч. – богове).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:bogъ
Свързано със староиранската дума *baga* (господар, дарител на блага), от индоевропейския корен *bhag-* (разпределям, давам дял).
Употреба
Чести словосъчетания:
- Бог Отец
- Син Божи
- гръцки бог
- езически бог
Фразеологизми:
- един Бог знае
- не дай си Боже
- пази Боже
- слава Богу
- хвани единия, удари другия