Съботина

Името Съботина е със старобългарски произход и е пряко свързано с народните традиции при именооването.

• Етимология: Произлиза от думата събота (ден от седмицата). Коренът на думата идва от еврейското shabbat (почивка, покой), което преминава през гръцкото sabbaton в славянските езици.
• Традиция: В миналото е съществувала устойчива традиция децата да се кръщават на деня от седмицата, в който са родени (напр. Понеделник/Пона, Вторник/Вторио, Сряда, Петко/Петкана, Съботин/Съботина, Неделчо/Неделя).

Значението на името е буквално "родена в събота".

В българския фолклор и вярвания името носи и по-дълбок символизъм:

• Тъй като съботата е денят, посветен на мъртвите (Задушница), се е смятало, че децата, родени в събота, притежават способността да виждат невидимото или имат връзка с отвъдното.
• В някои региони се е вярвало, че името носи защита от зли сили, тъй като съботничарите (родените в събота) не могат да бъдат наранени от вампири или караконджули.

Името Съботина е било широко разпространено през периода на Българското възраждане (XVIII - XIX век), особено в селските райони.

• Мъжкият еквивалент Съботин е носен от редица исторически личности, хайдути и опълченци (напр. Съботин войвода).
• В старите църковни регистри името често се среща в районите на Тракия и Македония.
• С навлизането на по-модерни и западни имена през XX век, употребата на Съботина рязко намалява.

Към днешна дата името се класифицира като архаично и рядко.

• В България: Името се среща изключително рядко при новородени. Повечето носители са жени в напреднала възраст. Статистически не попада в топ 1000 на съвременните имена.
• По света: Името е характерно единствено за южнославянския езиков ареал (България, Северна Македония и по-рядко Сърбия) и няма популярност в други държави.

Поради народния си характер, името Съботина присъства предимно във фолклорното творчество, а не в каноничната висока литература.

• Среща се в текстове на народни песни, където се описва битът на българите.
• В съвременната литература и кино може да се срещне в исторически романи или разкази (напр. в творчеството на автори като Николай Хайтов или Йордан Радичков), където се използва за придаване на автентичност и колорит на епохата.

Любопитни факти и допълнителна информация:

• Имен ден: Носителите на името Съботина нямат строго фиксирана дата в православния календар, но по традиция празнуват на Тодоровден, на Лазаровден (съботата преди Цветница) или на Великден.
• Сродни имена: Съботин (мъжка форма), Сабина (макар да има латински корен, често се асоциира по звучене), Сава.
• Галено обръщение: Събка, Тина.