Събо

Името Събо има старобългарски и славянски произход. Етимологията му е пряко свързана с деня от седмицата събота.

• В миналото е съществувала устойчива традиция децата да се кръщават на деня, в който са родени (напр. Петко, Неделчо, Спас).
• Името произлиза от корена „съб-“, който се открива и в думата „събор“ (събиране), но основната връзка остава календарната.
• Сродни имена с общ корен са: Съби, Събин, Съботин.

Буквалното значение на името е „роден в събота“.

В българската народна митология и фолклор името носи по-дълбок смисъл:

• Вярвало се е, че родените в събота (т.нар. „съботници“) притежават свръхестествени сили.
• Смятало се е, че те могат да виждат невидими за другите същества (духове, самодиви) и че са защитени от зли магии.
• Името носи символика на мистичност и интуиция.

Името Събо е било широко разпространено по българските земи през епохата на Възраждането и в предходните векове (XVII-XIX в.).

• Среща се често в османските данъчни регистри и църковните кондики като име на глави на многочленни семейства, особено в селските райони на Западна и Централна България.
• Исторически то е част от патриархалната именна система, която е започнала да отмира в края на XIX и началото на XX век, заменена от по-модерни или канонични християнски форми (като Сава).

В България: Към днешна дата името Събо се счита за архаично и изчезващо.

• Среща се изключително рядко при новородени деца през последните 50 години.
• Може да бъде открито единично сред най-възрастното население.
• Въпреки рядкостта на личното име, производните фамилии Събев и Събов са широко разпространени в цялата страна.

По света: Името е специфично регионално и не е популярно извън славянския свят. Не бива да се бърка с унгарската фамилия „Szabo“ (Сабо), която означава „шивач“.

Името Събо присъства предимно в народното творчество.

• Среща се в хайдушки и битови народни песни, където героите често носят типични, стари български имена.
• В художествената литература се използва от автори-класици за изграждане на автентични образи на селяни от миналото, но рядко е име на главен герой в големи поетични творби.
• Носи заряда на стария бит и фолклорната мъдрост.

Имен ден: Тъй като името не е свързано с конкретен светец-мъченик, носителите на името Събо (и производното Съби) традиционно празнуват на:

• Тодоровден (Конски Великден).
• Лазаровден.
• В някои краища се празнува и на деня на Св. Сава (5 декември) поради звуковата близост, макар произходът да е различен.

Женски еквивалент: Събка.