Сава

Името Сава има древни корени и се свързва с няколко етимологични теории, като най-разпространените са:

• Еврейски/Арамейски произход: Смята се, че произлиза от арамейската дума sava или ивритската saba, което се превежда като „старец“, „дядо“ или „мъдрец“.
• Гръцки произход: Името навлиза в християнския свят и чрез гръцката форма Sabbas (Σάββας), която е адаптация на семитския корен.
• Тракийски хипотези: Съществуват и теории за връзка с тракийското божество Сабазий, но те са по-малко застъпени в съвременния контекст на името.

Основното значение на името Сава се тълкува като „неволен“, „старец“ или „мъдрец“. То носи символиката на:

• Натрупания житейски опит и мъдростта.
• Уважението към предците и традициите.
• В християнски смисъл името се асоциира с аскетизъм и духовна сила.

Някои източници сочат и възможно значение като „вино“ от арабски, но за българската традиция библейското тълкувание за мъдрост е водещо.

Името Сава е дълбоко вкоренено в историята на Православието и България:

• Свети Сава (от Седмочисленците): Един от най-важните исторически носители на името за България. Той е ученик на светите братя Кирил и Методий и участва в разпространението на глаголицата и кирилицата през IX век. Почитан е като един от Светите Седмочисленци.
• Свети Сава Освещени: Роден в Кападокия през V век, той е основател на Великата лавра „Свети Сава“ в Палестина и е ключова фигура в развитието на монашеството.
• Свети Сава Сръбски: Първият сръбски архиепископ (XII-XIII век), който има огромно значение за балканската история.

Името Сава е класическо и традиционно за България:

• Историческа популярност: През епохата на Възраждането и началото на XX век името е било изключително разпространено сред българската интелигенция и революционери.
• Съвременно състояние: Днес името се среща по-рядко в сравнение с модерни имена, но запазва стабилни позиции. То се възприема като име с тежест, достойнство и връзка с родовите корени.
• В чужбина: Името е популярно и в други славянски и православни страни, особено в Сърбия, Русия и Гърция.

Името Сава присъства в българската култура и изкуство чрез видни личности и образи:

• Сава Доброплодни: Изтъкнат възрожденски писател, драматург и учител, пионер на българския театър. Неговите произведения са основополагащи за българската култура.
• Сава Филаретов: Виден обществен деец и просветител от Възраждането.
• В литературата: Името често се използва в исторически романи (напр. на Иван Вазов или Димитър Талев) за персонажи, които въплъщават патриархални ценности, революционен дух или мъдрост.
• Иконопис: Образът на Свети Сава е неизменна част от иконите на Светите Седмочисленци в българските църкви.

Имен ден: Носителите на името празнуват в България на 5 декември (денят на Преподобни Сава Освещени).

Фолклор и вярвания: В българския народен календар съществува интересен феномен – въпреки че Свети Сава е мъж, в народните представи този ден често се свързва с митичен женски образ (сестра на Варвара и Никола). Известна е поговорката: „Варвара вари, Сава пече (или пресява), Никола гости гощава“. Смята се, че Сава подготвя трапезата за Никулден.

Женски еквивалент: Женската форма на името е Савка.