Съби

Името Съби е с древен български и славянски произход.

• Етимологията му идва директно от деня на седмицата събота.
• Следва старата народна традиция децата да се именуват според времето на раждането им (както Петко, Неделчо, Спас и др.).
• Някои изследователи търсят връзка и с прабългарското име Сабин (от рода Вокил), но масовата употреба на името Съби е предимно свързана с календарната традиция.

Буквалното значение на името е „роден в събота“.

В българския фолклор името носи дълбок символизъм:

• Вярвало се е, че децата, родени в събота (наричани „съботници“), притежават свръхестествени сили. Те могат да виждат зли духове, караконджули и вампири и да предпазват близките си от тях.
• Името има защитна функция – да пази носителя си здрав и жилав.

Името Съби е било изключително разпространено през Българското възраждане (XVIII-XIX век).

• Исторически документи и църковни регистри показват, че то е било популярно предимно в селските райони на България.
• Свързва се с фигури от хайдушкото движение и поборници за свобода, макар да не е сред най-често споменаваните имена на воеводи.
• Една от известните исторически личности с подобен корен е хан Сабин (управлявал България през 763–766 г.), макар връзката между имената да е по-скоро звукова, отколкото директна приемственост.

Към днешна дата популярността на името следва следните тенденции:

• В България: Името се счита за „старинно“ или „ретро“. Рядко се дава на новородени през 21-ви век, освен в случаи на подновяване на името на дядо. Спада към групата на изчезващите традиционни имена.
• По света: Името е ендемично за България и не се среща в чужбина, освен в рамките на българската диаспора.

Името Съби присъства в българската литература като олицетворение на патриархалния бит.

• Среща се в разкази на класици като Йордан Йовков и Елин Пелин, където героите с това име често са представени като мъдри селяни, овчари или занаятчии, дълбоко свързани със земята.
• В народното творчество името фигурира в битови песни, описващи живота на обикновения българин през османското владичество.

Имен ден: Носителите на името Съби нямат фиксирана дата в православния календар, свързана с конкретен светец „Свети Съби“, затова празнуват на:

• Велика Събота (преди Великден).
• Лазаровден.
• Архангелова задушница (тъй като съботата е ден на мъртвите).
• Всички български светии (Неделя след Петдесетница).

Женски форми: Събка, Сабина.