Слава

Името Слава има древен славянски произход и е едно от най-характерните имена за славянската езикова група.

• Етимологията му произлиза директно от съществителното „слава“.
• Може да се разглежда като самостоятелно име или като съкратена форма на двусъставни имена, завършващи на „-слава“ (напр. Десислава, Станислава, Радослава, Борислава, Мирослава).
• В старобългарския език коренът се свързва с понятията за „слышати“ (слушам, чувам), което в древността е означавало „да се чува за някого“, т.е. да бъде известен.

Значението на името Слава е буквално – „слава“, „известност“, „величие“, „чест“.

Символиката зад името носи силно послание:

• Родителите го избират с пожелание детето да има славен живот и да извършва дела, с които да се гордее.
• Да бъде „чуто“ и разпознаваемо в обществото.
• Да има добра репутация и светло бъдеще.

Исторически, компонентът „-слав“ / „-слава“ е бил запазена марка за аристокрацията в ранното Средновековие сред славянските народи.

• Много български владетели и боляри са носили имена с този корен (напр. Иван Слав, Светослав, Владислав).
• Първоначално имената са имали магическо-заклинателен характер, целящ да предопредели съдбата на новороденото като на успешен воин или владетел.
• С навлизането на християнството името запазва своята популярност, като се асоциира и с „Божията слава“.

Името Слава и неговите производни са добре познати както в България, така и в целия славянски свят.

• В България: Името е класическо, макар в съвременните класации за новородени да отстъпва място на по-дългите форми (като Десислава или Станислава). Вариациите Славка (женско) и Слави (мъжко) остават устойчиво популярни.
• По света: Името е широко разпространено в Русия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Чехия и Полша. В англоезичния свят често се възприема като екзотично и кратко име.

Името и думата „слава“ заемат централно място в българската култура и изкуство.

• Фолклор: В народните песни често се пее за „Слава мома“ или се използва изразът „прочу се Слава“, което играе двойна роля – и като име, и като събитие.
• Поезия: Думата е ключова във възрожденската поезия на Иван Вазов и Христо Ботев, символизирайки патриотичния дълг и безсмъртието на героите.
• Известни личности в изкуството: Една от най-известните носителки на името е Слава Севрюкова (българска пророчица и изследователка), както и хърватската художничка Слава Рашкай.

Имен ден: Носещите името Слава празнуват най-често на:

• Гергьовден (6 май) – поради връзката със славата на победоносеца.
• Спасовден (Възнесение Господне).
• В някои календари се отбелязва и на Тодоровден.

Сродни форми: Славка, Славена, Славия, Славна.