Енциклопения на българския език

мътилка

[mɐˈtilkɐ]

мътилка значение:

1. (Пряко) Течност, която е загубила прозрачността си поради смесване с утайка, кал или други частици; мътна вода.
2. (Преносно) Неясна, объркана ситуация или среда с нечисти помисли и действия.
Ударение
мътѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъ-тил-ка
Род
женски
Мн. число
мътилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мътилка

(Пряко)
  • След пороя реката се превърна в кафява мътилка.
  • Рибите се криеха в придънната мътилка.
(Преносно)
  • Той не искаше да нагази в тази политическа мътилка.

Антоними на мътилка

Как се пише мътилка

Грешни изписвания: матилка, мътелка, мътйлка
Думата се пише с ъ в корена (мът-) и с и в наставката (-илка). Правописът на корена може да се провери с думата мътен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:mǫtiti
Произлиза от праславянския корен *mǫt- (мът), свързан с глагола „мътя“, „размътвам“. Суфиксът -илка образува съществителни имена, означаващи резултат от действие или вещество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кална мътилка
  • сива мътилка
Фразеологизми:
  • ловя риба в мътна вода