Енциклопения на българския език

бистрота

[bistroˈta]

бистрота значение:

1. (пряко) Качество на течност или въздух да бъде прозрачен, чист, без примеси и мътилка.
2. (преносно) Свойство на ума или погледа да бъде ясен, проницателен и свеж; липса на объркване.
Ударение
бистрота'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бис-тро-та
Род
женски
Мн. число
бистроти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бистрота

(пряко)
  • Бистротата на планинския ручей беше изумителна; виждаше се всяко камъче на дъното.
  • Въздухът след дъжда имаше особена бистрота.
(преносно)
  • Въпреки напредналата си възраст, той бе запазил завидна бистрота на ума.
  • В очите ѝ се четеше детска бистрота и невинност.

Как се пише бистрота

Грешни изписвания: биструта, бйстрота
Думата се пише с 'о' във втората сричка и окончание 'а'. Проверка: думата произлиза от бистър.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:быстръ
Производна на прилагателното *бистър* със суфикс *-ота* за образуване на абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бистрота на ума
  • кристална бистрота
  • бистрота на водата
бистрота : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник