Енциклопения на българския език

територия

[teriˈtɔrijɐ]

територия значение:

1. (география/политика) Ограничена част от земната повърхност с определени граници, върху която се простира суверенитетът на държава или административна единица.
2. (биология) Участък, който едно животно или група животни обитават и защитават от нахлуването на други индивиди от същия вид.
3. (преносно) Сфера на дейност, влияние или компетентност.
Ударение
терито̀рия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
те-ри-то-ри-я
Род
женски
Мн. число
територии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на територия

(география/политика)
  • Навлизането в чужда територия без разрешение е нарушение на закона.
  • Територията на страната е разделена на области.
(биология)
  • Вълците маркират своята територия.
  • Мъжкият защитава територията си агресивно по време на размножителния период.
(преносно)
  • Това е непозната територия за нашия екип.
  • Не навлизай в моята лична територия.

Как се пише територия

Пише се с 'е' в първата сричка и 'и' във втората (те-ри-). Завършва на -ия, затова в множествено число се пише с двойно 'и' (територии).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:territorium
От латинското territorium (земя около град, област), свързано с terra (земя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавна територия
  • окупирана територия
  • запазена територия
  • маркирам територия
територия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник