съдимост
[sɐˈdimɔst]
съдимост значение:
1. (право) Фактът на осъждането на едно лице от съда за извършено престъпление; наличие на влязла в сила присъда.
- Ударение
- съди'мост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-ди-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- съдимости
Примери за използване на съдимост
(право)
- За започване на работа се изисква свидетелство за съдимост.
- Лицето е реабилитирано и съдимостта му е заличена.
Синоними на съдимост
Антоними на съдимост
Как се пише съдимост
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съд
Юридически термин, формиран от корена 'съд' (съдя) и наставката '-имост', вероятно под влияние на руската юридическа терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свидетелство за съдимост
- чиста съдимост
- реабилитация по съдимост