юнак
[ju.ˈnak]
юнак значение:
1. (фолклор) Герой от народното творчество, който се отличава с изключителна физическа сила, храброст и доблест; борец за правда.
2. (пряко) Смел, здрав и силен мъж.
3. (разговорно) Обръщение (често към дете), изразяващо одобрение или похвала.
- Ударение
- юна̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-нак
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юнаци
Примери за използване на юнак
(фолклор)
- Крали Марко е най-известният юнак в българския епос.
- Тримата братя юнаци тръгнали да търсят златната ябълка.
(пряко)
- Той се показа като истински юнак и изнесе ранените от горящата сграда.
(разговорно)
- Браво бе, юнак! Справи се отлично със задачата.
Антоними на юнак
Как се пише юнак
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*junъ + *-akъ
Произлиза от праславянското *junъ („млад“), откъдето са и думите „юноша“, „юни“. Значението е еволюирало от „млад човек“ към „силен, смел мъж“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- български юнак
- луд умора няма
Фразеологизми:
- на юнашко доверие
- юнашка фланелка
- спал е на течение