Енциклопения на българския език

храбрец

[xrɐˈbrɛt͡s]

храбрец значение:

1. (общо) Човек, който проявява смелост и не се страхува от опасност; смелчага.
Ударение
храбрѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
храб-рец
Род
мъжки
Мн. число
храбреци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на храбрец

(общо)
  • Той се би като истински храбрец на фронта.
  • Само един храбрец посмя да влезе в горящата къща.

Синоними на храбрец

Антоними на храбрец

Как се пише храбрец

Грешни изписвания: храбрецъ, храпрец, хръбрец

Съгласната 'б' се проверява чрез формата за множествено число или сродна дума: храбреци, храбър.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:храбръ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'храбръ' (смел, войнствен) + суфикс за деятел '-ец'.

Употреба

Фразеологизми:
  • луд умора няма
  • на гол тумбак чифте пищови (иронично за мним храбрец)
храбрец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник