витяз

[ˈvitʲɐs]

витяз значение:

1. (история/литература) Смел войн, юнак или богатир, обикновено описван в славянския фолклор, легенди и приказки; рицар.

Ударение: вѝтяз
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ви-тяз
Род: мъжки
Мн. число: витязи

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на витяз

(история/литература)

В народните песни се пее за славния витяз, победил змея.
Той се сражаваше като истински витяз на бойното поле.

Синоними на витяз

юнак, герой, богатир, рицар, храбрец

Антоними на витяз

страхливец, предател

Как се пише витяз

Грешни изписвания: витяс, вйтяз

Думата завършва на звучна съгласна 'з', която при изговор се обеззвучава до 'с', но правописът се проверява чрез формата за мн.ч. (витязи).

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:*vitędzь

Думата произлиза от праславянската форма *vitędzь, която от своя страна е заемка от германски (срв. старогерманското *wiking-). В българския език навлиза предимно през руската литературна традиция като термин за епически герой.

Употреба

Чести словосъчетания:

славен витяз
храбър витяз
руски витяз