Енциклопения на българския език

щипка

[ˈʃtipkɐ]

щипка значение:

1. (бит) Приспособление с пружина или друга еластична част, служещо за прикрепване, защипване или окачване на предмети (напр. дрехи, хартии, коса).
2. (мерна единица) Малко количество от прахообразно вещество, което може да се хване с върховете на три пръста (палец, показалец и среден).
3. (зоология) Крайник при някои ракообразни и насекоми, завършващ с два подвижни един спрямо друг израстъка, служещи за хващане или защита.
Ударение
щи'пка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
щип-ка
Род
женски
Мн. число
щипки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щипка

(бит)
  • Простря прането и го захвана здраво с дървени щипки.
  • Тя прибра косата си с красива седефена щипка.
(мерна единица)
  • Добавете една щипка сол към сместа за по-добър вкус.
  • В рецептата пишеше да се сложи щипка шафран.
(зоология)
  • Ракът размаха заплашително дясната си щипка.
  • Скорпионът сграбчи плячката с щипките си.

Синоними на щипка

Антоними на щипка

Как се пише щипка

Грешни изписвания: щибка, щйпка
Думата се пише с п. Проверката се извършва чрез формата за множествено число или сродна дума, където съгласната е пред гласна: щипи (от щипя), щипок.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:щипя
Произлиза от глагола 'щипя' (стискам силно с пръсти или с инструмент). Коренът е с праславянски произход *ščip-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щипка сол
  • щипка за пране
  • щипка за коса

Популярни търсения и запитвания за щипка

щипка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник