Енциклопения на българския език

частица

[t͡ʃɐˈstit͡sɐ]

частица значение:

1. (общо) Много малка част от нещо; дребно парченце.
2. (физика) Елементарен обект, съставна част на материята (напр. електрон, протон, неутрон).
3. (граматика) Служебна част на речта, която внася допълнителни смислови или емоционални нюанси в изречението или образува граматични форми (напр. 'ли', 'не', 'да').
Ударение
частѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
час-ти-ца
Род
женски
Мн. число
частици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на частица

(общо)
  • В окото му влезе прахова частица.
  • Във въздуха се носеха фини водни частици.
(физика)
  • Ускорителят сблъсква елементарни частици с висока скорост.
(граматика)
  • Думата 'да' е частица за съгласие или за образуване на подчинително наклонение.

Синоними на частица

Антоними на частица

Как се пише частица

Грешни изписвания: честица, чъстица, частйца
Думата се пише с а в първата сричка (от корена част).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:часть
Умалителна форма на думата 'част'. Старобългарски корен 'чѧсть' (дял, част).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • елементарна частица
  • частица надежда
  • отрицателна частица
частица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник