Енциклопения на българския език

шепа

[ˈʃɛpɐ]

шепа значение:

1. (анатомия) Дланта на ръката, свита така, че да може да задържи нещо в нея.
2. (мярка) Количеството от нещо (обикновено насипно), което се побира в свита длан.
3. (преносно) Много малък брой хора или предмети; незначително количество.
Ударение
шѐпа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ше-па
Род
женски
Мн. число
шепи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шепа

(анатомия)
  • Той протегна шепа, за да събере вода от извора.
  • Скри лицето си в шепи и заплака.
(мярка)
  • Сложи една шепа сол в манджата.
  • Гребна шепа жълтици от сандъка.
(преносно)
  • Останаха само шепа хора, които вярваха в каузата.
  • Срещу нас се изправи само шепа бунтовници.

Антоними на шепа

Как се пише шепа

Грешни изписвания: шъпа
Пише се с е под ударение в първата сричка. В края на думата се пише а (женски род).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*šapa / *šepa
Сродна със словенското 'šepa' и диалектното 'шапа' (лапа). Коренът вероятно е свързан с идеята за свиване или обхващане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна шепа
  • с две шепи
  • шепа хора
Фразеологизми:
  • греба с пълни шепи

Популярни търсения и запитвания за шепа