Енциклопения на българския език

щателен

[ʃtɐˈtɛlɛn]

щателен значение:

1. (общо) Който се извършва с голямо внимание, подробности и задълбоченост; изчерпателен, детайлен.
Ударение
ща'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ща-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
щателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щателен

(общо)
  • Полицията извърши щателен оглед на местопрестъплението.
  • Необходим е щателен анализ на финансовите резултати преди вземането на решение.

Антоними на щателен

Как се пише щателен

Грешни изписвания: штателен, щателан, щътелен

Думата се пише с щ в началото. Прилагателното име следва правилото за променливото я само ако има такава гласна, но в случая коренът съдържа постоянно е.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:тщательный
Заета от руския език през Възраждането. Произлиза от старинната коренна морфема *тъщ- (свързана с 'тщета', 'празен', но и със старание/грижа в руския контекст), като значението се е развило към 'усърден', 'грижлив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щателен преглед
  • щателна проверка
  • щателен анализ
  • щателно проучване