Енциклопения на българския език

обстоен

[obˈstɔɛn]

обстоен значение:

1. (пряко) Който обхваща всички подробности; пълен, изчерпателен, детайлен.
Ударение
обсто́ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-сто-ен
Род
мъжки
Мн. число
обстойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обстоен

(пряко)
  • Изготвиха обстоен доклад за състоянието на икономиката.
  • След обстоен преглед лекарят постави диагнозата.

Антоними на обстоен

Как се пише обстоен

Грешни изписвания: обстоин, убстоен, обстуен
Прилагателното завършва на -ен в м.р. ед.ч. При образуване на множествено число (обстойни) гласната 'е' изпада и се появява 'й'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:обстоятельный
Заемка или калка от руското 'обстоятельный', свързано с 'обстоятельство'. В основата е старобългарското 'обстояти' (стоя наоколо, обграждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обстоен анализ
  • обстоен преглед
  • обстоен разказ
обстоен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник