Енциклопения на българския език

бегъл

[ˈbɛɡɐɫ]

бегъл значение:

1. (пряко) Който е направен набързо, без задълбочаване; повърхностен, мимолетен.
2. (остаряло) Който бяга, който се спасява чрез бягство (използва се рядко в съвременния език в този смисъл).
Ударение
бѐгъл
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бе-гъл
Род
мъжки
Мн. число
бегли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бегъл

(пряко)
  • Той хвърли само бегъл поглед към документите.
  • Имам само бегла представа за случилото се.
(остаряло)
  • Бегли роби се криеха в гората.

Антоними на бегъл

Как се пише бегъл

Грешни изписвания: бегал

В мъжки род единствено число думата завършва на променливо 'ъ' (бегъл), което изпада в другите форми (бегли, бегла).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*běgъ
Свързано с глагола 'бягам' и корена *běgъ (бяг). Първоначалното значение е 'който бяга', впоследствие се развива в значение на 'бърз', 'мимолетен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бегъл поглед
  • бегъл преглед
  • бегла усмивка
  • бегла прилика

Популярни търсения и запитвания за бегъл