Енциклопения на българския език

шия

[ˈʃijɐ]

шия значение:

1. (анатомия) Част от тялото, която свързва главата с туловището.
2. (техника) Стеснената горна част на съд или предмет.
3. (действие (глагол)) Съединявам платове или други материали с игла и конец (форма за 1 л., ед. ч., сег. време).
Ударение
шѝя
Част на речта
съществително име, глагол
Сричкоделение
ши-я
Род
женски
Мн. число
шии
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шия

(анатомия)
  • Жирафът има дълга шия.
  • Тя носеше красиво колие на шията си.
(техника)
  • Шия на бутилка.
  • Шия на цигулка.
(действие (глагол))
  • Аз шия нова рокля за празника.
  • Обичам да шия гоблени.

Антоними на шия

Как се пише шия

Грешни изписвания: шие, шийя
Думата завършва на .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шиꙗ (същ.) / шити (гл.)
Като съществително произлиза от праславянското *šija. Като глагол е форма на старобългарския 'шити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лебедова шия
  • шия на ръка
  • шия на машина
Фразеологизми:
  • прекланям шия
  • вися на шията на някого

Популярни търсения и запитвания за шия

шия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник