Енциклопения на българския език

поря

[ˈpɔrʲɐ]

поря значение:

1. (битово) Разрязвам или разшивам нещо зашито; отварям шев чрез рязане.
2. (пряко) Разрязвам вътрешността на животно (при клане) или разсичам нещо цяло.
3. (преносно) За плавателен съд или летящо тяло – движа се бързо, разсичайки водната или въздушната повърхност.
Ударение
по̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ря
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
разпоря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поря

(битово)
  • Шивачът пореше стария подгъв, за да го поправи.
  • Трябва да поря цялата дреха, защото е сгрешена кройката.
(пряко)
  • Касапинът пореше рибата с остър нож.
(преносно)
  • Лодката пореше вълните с лекота.
  • Орелът пореше въздуха с мощните си криле.

Антоними на поря

Как се пише поря

Грешни изписвания: поръ, порйа, пуря

Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (след съгласна 'р'), а в 3 л. мн.ч. е -ят (порят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поретн
Наследник на праславянската форма *porjǫ (режа, разрязвам). Сродна с литовското 'pirti' (режа) и гръцкото 'peirō' (пронизвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поря вълните
  • поря въздуха
  • поря риба
поря : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник