шестица
[ʃɛˈstit͡sɐ]
шестица значение:
1. (математика) Цифрата 6 или числото 6.
2. (образование) Най-високата оценка в българската шестобална система (отличен 6).
3. (игри) Карта за игра или плочка от домино с означени шест знака.
4. (транспорт) Превозно средство от обществения транспорт (трамвай, автобус, тролей) с номер 6.
- Ударение
- шестѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шес-ти-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- шестици
Примери за използване на шестица
(математика)
- Детето се научи да пише цифрата шестица.
- Номерът на къщата завършваше на шестица.
(образование)
- За отличното си представяне на изпита той получи шестица.
- Бележникът ѝ е пълен само с шестици.
(игри)
- Той хвърли купа и аз цаках с коз шестица.
- Имаш ли дубле шестица?
(транспорт)
- Чакам шестицата на спирката.
- Трамвай шестица минава през тунела.
Синоними на шестица
Как се пише шестица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шесть
Произлиза от числителното име 'шест' + наставката за съществителни имена '-ица', характерна за образуване на названия на цифри и групи от обекти.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна шестица
- чиста шестица
- писаха ми шестица
Фразеологизми:
- удрям шестица от тотото