шест
[ʃɛst]
шест значение:
1. (математика) Естественото число, което следва пет и предхожда седем (6).
2. (образование) Най-високата оценка в българската шестобална система за оценяване на знанията.
- Ударение
- шѐст
- Част на речта
- числително име
- Сричкоделение
- шест
- Род
- няма
Примери за използване на шест
(математика)
- Тази година той ще навърши шест години.
- Купихме комплект от шест чаши.
(образование)
- На изпита по история изкара пълно шест.
- Пиша ти шест за отличното представяне.
Синоними на шест
Как се пише шест
Грешни изписвания: шес
При изговор звукът 'т' в края на думата може да се обеззвучи или изпадне в потока на речта, но задължително се изписва. Проверка: шестица.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шесть
Наследник на праславянското *šestь, което произлиза от праиндоевропейския корен *swéḱs. Сродна с латинското sex, гръцкото ἕξ (hex) и английското six.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шест часа
- шест пъти
- шест месеца
Фразеологизми:
- без пет-шест
- правя на шест
- шест-пет