пълно
[pˈɤɫno]
пълно значение:
1. (като наречие) Изцяло, до краен предел, без липси; съвсем.
2. (като прилагателно (ср.р.)) Форма за среден род на прилагателното 'пълен' – който съдържа всичко възможно или е запълнен догоре.
- Ударение
- пъ'лно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но
- Род
- среден
- Мн. число
- пълни
Примери за използване на пълно
(като наречие)
- Разбирам пълно и ясно твоите аргументи.
- В залата беше пълно с хора.
(като прилагателно (ср.р.))
- Кофата е пълно с вода.
- Лицето ѝ беше пълно и румено.
Как се пише пълно
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плънъ
Наследствена дума от праславянското *pъlnъ. Сродна със санскрит 'purna', литовски 'pilnas', английски 'full' и латински 'plenus'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно щастие
- пълно затъмнение
- пълно гърло
Фразеологизми:
- пълно е (с нещо/някого)