шепнене
[ˈʃɛpnɛnɛ]
шепнене значение:
1. (пряко) Процесът на говорене много тихо, без участие на гласните струни, обикновено за да не бъде чут разговорът от други.
- Ударение
- шѐпнене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шеп-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шепнения
Примери за използване на шепнене
(пряко)
- Чуваше се само тихото шепнене на влюбените в парка.
- Шепненето в час е забранено от учителя.
Как се пише шепнене
Грешни изписвания: шепнине
Отглаголно съществително от 'шепна'. Окончанието е -ене, типично за глаголи от I и II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпътъ
Произлиза от общославянския корен, свързан със звукоподражание на тихия говор. Свързано с глагола 'шепна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо шепнене
- едва доловимо шепнене