Енциклопения на българския език

шушукане

[ʃʊˈʃukɐnɛ]

шушукане значение:

1. (пряко) Действието по глагола шушукам; говорене много тихо, шепнешком.
2. (преносно) Разпространяване на слухове, интриги или клюки по скрит начин.
Ударение
шушу̀кане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шу-шу-ка-не
Род
среден
Мн. число
шушукания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шушукане

(пряко)
  • В залата се чуваше тихо шушукане по време на представлението.
  • Спряха шушукането си, щом учителят влезе.
(преносно)
  • Зад гърба ѝ започна злобно шушукане.
  • Не обръщай внимание на хорското шушукане.

Антоними на шушукане

Как се пише шушукане

Грешни изписвания: шошукане, шушукъне, шушокане
Думата се пише с 'у' във втората сричка, следвайки корена на глагола 'шушукам'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шушукам
Отглаголно съществително име, произлизащо от глагола 'шушукам', който е с ономатопоетичен (звукоподражателен) произход, имитиращ тихия звук на шепота.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тихо шушукане
  • подозрително шушукане
  • недоволно шушукане