Енциклопения на българския език

чинопочитание

[t͡ʃinopot͡ʃiˈtaniɛ]

чинопочитание значение:

1. (общество) Подчертано, често прекалено или раболепно уважение към по-висшестоящите по служебно положение (чин).
Ударение
чинопочитàние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чи-но-по-чи-та-ни-е
Род
среден
Мн. число
чинопочитания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чинопочитание

(общество)
  • В администрацията цареше строго чинопочитание и никой не смееше да възрази на началника.
  • Той напредна в кариерата не чрез способности, а чрез лицемерно чинопочитание.

Синоними на чинопочитание

Антоними на чинопочитание

Как се пише чинопочитание

Сложна дума с две основи. Свързващата гласна е о. Във втората част се пише о (почитание), тъй като представката е по-.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:чинопочитание
Заемка или калка от руски, съставена от *чин* (ранг) и *почитание* (уважение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строго чинопочитание
  • излишно чинопочитание