Енциклопения на българския език

честолюбив

[t͡ʃɛstolʲuˈbif]

честолюбив значение:

1. (Пряко) Който държи много на честта, достойнството и общественото признание; който се стреми към слава и почести.
Ударение
честолюбѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
чес-то-лю-бив
Род
мъжки
Мн. число
честолюбиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на честолюбив

(Пряко)
  • Той беше изключително честолюбив и не понасяше никаква критика.
  • Младият офицер беше смел, но прекалено честолюбив.

Синоними на честолюбив

Антоними на честолюбив

Как се пише честолюбив

Сложна дума със съединителна гласна о (чест-о-любив). Пише се с ю, а не с 'иу'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чест + любя
Сложна дума, съставена от основите на 'чест' и глагола 'любя' (обичам), вероятно калка (превод) на гръцкото 'philotimos'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болезнено честолюбив
  • честолюбив човек