славолюбив
[slavoljuˈbif]
славолюбив значение:
1. (характеристика на личността) Който се стреми към слава, известност и обществено признание; амбициозен в търсенето на почести.
- Ударение
- славолюбѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сла-во-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- славолюбиви
Примери за използване на славолюбив
(характеристика на личността)
- Младият и славолюбив офицер мечтаеше за героични подвизи.
- Той беше твърде славолюбив, за да се задоволи с второстепенна роля.
Синоними на славолюбив
Как се пише славолюбив
Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на съществително и прилагателно/глаголна основа, се пишат слято (слава + любив).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слава + любив
Сложна дума, съставена от основите на съществителното 'слава' и корена 'люб-' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- славолюбив човек
- славолюбив характер