вълшебник
[vɐɫˈʃɛbnik]
вълшебник значение:
1. (митология) Лице, което според поверията владее свръхестествени сили и практикува магия; магьосник.
2. (преносно) Човек, който владее до съвършенство своята професия или изкуство и постига удивителни резултати.
- Ударение
- вълшéбник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въл-шеб-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вълшебници
Примери за използване на вълшебник
(митология)
- Старият вълшебник размахна жезъла си и превърна камъка в злато.
- Героите в приказката потърсиха помощ от добрия вълшебник.
(преносно)
- Този хирург е истински вълшебник в операционната зала.
- Тя е вълшебник в кухнята и прави чудеса с най-обикновени продукти.
Антоними на вълшебник
Как се пише вълшебник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъшьбьникъ
Произлиза от старобългарската дума *влъшьбьникъ*, образувана от *влъшьба* (магия, чародейство), която от своя страна се корени в праславянската форма *vъlxъ* (жрец, магьосник). Сродна с думата „влъхва“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър вълшебник
- зъл вълшебник
- финансов вълшебник